Г-н Маринов, какво мотивира млад и амбициозен човек като вас да започнете работа в Mapei?

Имах наблюдения над някои проекти с участието на „Мапеи“, които чисто професионално будят интерес. Когато се срещнах с ръководството на компанията усетих, че това е моето място и така пътищата ни се пресякоха.

Какво предлага Mapei на своите млади служители?

В процеса на работа младите служители на „Мапеи“ могат да придобият много знания. Всекидневният допир с разнообразни проекти акумулира опит, за който иначе ще е нужно повече време. Например, ако се концентрираме в само един проект - да кажем жилищна сграда, при която започваме с изкопа и проблемите свързани с него, минаваме през конструкцията и довършителните работи, което би отнело поне 2 години. Междувременно общуваш с възложители, строители, архитекти, апликатори и т.н. В „Мапеи“ можеш да минеш през всички тези етапи в рамките на няколко седмици.

Как избрахте този сектор за своята кариера - по случайност или винаги сте искал да работите в него?
Строителството е сферата, в която винаги съм искал да работя. Изграденото от нас остава за поколенията и имаме възможност да работим за реализацията на мечтите на хората. Бих казал, че това е привилегия, с която малко професии могат да се похвалят.

Чувствате ли се удовлетворен от работата си? Кое ви харесва най-много в нея?

В „Мапеи“ имам възможността да работя, както с добре познати и наложени системи, така и с нови технологии, които решават по-сложни задачи. Мога да ги обсъдя с колегите в отдела или да се обърна за съвет към продуктовите инженери и лаборатории в Италия. Харесва ми, че съм близо до обекта, имайки възможност да работя със строители, проектанти и инвеститори. Всичко това ме кара да се чувствам много удовлетворен от работата си.

Откривате ли значителни разлики, когато сравнявате представянето си през първите си месеци в компанията и днес?

Да, откривам разлики, но и някои прилики. Мисля че сега съм по-продуктивен за компанията. Това неминуемо идва с опита и сблъскването с обектови казуси. Общото е желанието ми за работа. Дори бих казал, че сега е по-голямо, осъзнавайки силните ни страни и вариативност.

Кое е най-ценното, което научихтеза двете години работа в компанията?

Ценното за мен е, че „Мапеи“ ме научи да търся системното решение за всеки проект. Мога да отчета този подход като изключително полезен. Сканиране на текущата ситуация и подбор на подходящо технико-икономическо решение са водещи за строителния инженер, а възможностите в „Мапеи“ са наистина много. В резултат на това повиших компетенцията си в детайли свързани с проекти от различен характер – от баня или тераса до инфраструктурни и подземни съоръжения.

Как се отрази на работата ви в компанията корона кризата? Как общувахте с колегите си имаше ли някакви трудности?

За разлика от други кризи в исторически план, ситуацията с Ковид 19 сякаш най-малко засегна нашия сектор. Не се стигна до пълно спиране на строителните проекти, а по-скоро до временно намаляване на темповете. Отменихме някои от плануваните обучения и презентации, предполагащи струпване на хора, срещнахме и логистични трудности, но въпреки всичко останахме близо до клиентите си. Мисля, че това бе оценено и „Мапеи България“ излезе с позитиви от цялата ситуация. По отношение на вътрешната ни комуникация, бих казал, че нямахме особени затруднения. Имаше добра организация и ясно разграничаване на присъствена и неприсъствена форма на отделните екипи. Естествено ползвахме и общопознатите онлайн канали. Стана ясно, че една оперативка може да бъде не по-малко ефективна и в Teams, което мисля, че ще се запази и след пандемичната обстановка.

Какво е необходимо за успешния професионален път на един млад специалист в сектор като вашия?

Бих посочил три опорни точки: добра академична подготовка, ранен сблъсък със строителния обект и умението да общуваш.

1. Университетът е мястото, в което осъзнато можем да натрупаме основни базови познания за нашата професия. Формиране на мисъл и разбиране на процеси, отколкото самоцелно извеждане на формули. Това ни дава здрава основа и самочувствие. Допълнителен плюс е изграждането на някои работни навици като съгласуване на различни части и етапи от проекта, спазване на срок и т.н.

2. Ранният сблъсък със строителния обект е изключително полезен, дори бих казал наложителен. Препоръчвам го на всеки млад колега. Колкото по-рано, толкова по-добре. На терен придобиваш много практически познания – технически, организационни и други. Всекидневното решаване на въпроси и проблеми ти дава опит, който е от полза в каквато и посока да продължиш след това, било то проектиране, някакъв вид управление на проекти, производство или друго. Чували сме поговорката: „Онова, което е в книгите, не е по нивите“. И е така, и не е така. Срещата на теория, практика и изпълнимост на нашите идеи е онова, което ни прави добри специалисти, които градят успешно. Не на последно място, личи си когато човек не е минал през обекта. Обикновен, а понякога и подхлъзващ въпрос на майстор може да го разколебае и изкара от зоната на комфорт, което не остава скрито. Важно е да имаме авторитет сред хората, с които работим. Няма как да се получи ако не ти е минало през ума и ръцете и не си се „оцапал“ на обекта.

3. Умението да общуваш. Участниците в строителният процес са безброй много – строители, инвеститори, институции, проектанти, доставчици, и още и още. Добрата комуникация с всеки от участниците, особено в стресови ситуации, каквито в нашата професия съвсем не липсват, е предпоставка за добра реализация. Всичко става с хора. Колкото и да си можещ, ако не намериш баланс с останалите - просто не се получава. Виждал съм го не веднъж. Затова бих препоръчал на младите колеги да работят в тази посока. Със сигурност ще им се отплати.